Помощ с децата винаги е нужна. Къде е участието на таткото след раждането на вашето бебе, как да го включите в семейната игра.
Здравейте,
Днес ще си поговорим за едни от петте възможни причини заради, които може таткото да не предлага помощ с децата.
Динамиката във всяко семейство е различна и много специфична. Всяка двойка сама определя как се чувства комфортно, какви са техните норми, ценности, обичаи и традиции. Според мен няма стандарт и норма или правилно и грешно в отношенията между хората. Важното е участниците да се чувстват добре.
Когато някой в двойката страда обаче или не се чувства комфортно, това вече е проблем и на двамата. Много често при мен идват майки, които споделят с мен, че татковците не им помагат за децата и те вече изнемогват със задачите си.
Тук е много важно да се отбележе, че баланса е много важен и ако един от семейството започне да страда, да се преуморява или да не успява със задачите си, то той ще бъде по-нервен, по-нетърпелив и вероятността за неразбирателство в семейството се увеличава. Според мен не си заслужава да един мъж да търпи изнервената си и преуморена съпруга, ако всичко от което тя има нужда са 1 час на седмица да отиде на кафе с приятелка, маникюр или нещо друго, което ще я накара да се чувства по-добре.
Какви биха могли да са причините един татко да не предлага помощ с децата?
- Много е вероятно от самото начало на бременността майката да е искала да покаже, че е истинска героиня и няма да хленчи, и да бъде “претенциозна”.
Тогава тя е поела всички ангажименти покрай бременността, контролните прегледи, проследяването, избора на болница, екип, пазаруване и всичко останало за единствено и своя отговорност. Още тогава бащата виждайки как бъдещата майка се справя отлично с всичко си казва:
Явно мен това не ме засяга. Щом никой не е потърсил мнението ми или не ме е помолил за помощ с децата, явно съм излишен.
Така бащата прекарва 9 месеца без да смята, че очакваното бебе е директно свързано с него по някакъв начин. - Много често срещана причина за не включването на таткото в грижите за децата е страха.
Мъжете са по-големи от нас жените, по-силни и понякога се притесняват да не наранят бебето. Също възможна причина, е ако таткото е чул или преживял някаква негативна случка свързана с бебе или малко дете.
Възможно е у него да има притеснение и заради това да се притеснява да се грижи за детето. Ако случаят е такъв може да бъде много полезно да обсъдим въпроса и с много любов и разбиране да успокоим бащата. Отърсвайки се от страховете си и с малко помощ от ваша страна може да се окажете с татко-помощник за завиждане. - Близка и според мен една от най-основните причини за липсата на помощ от татковците са Бабите.
Бързам да уточня, бабите са чудесни и са незаменими. Понякога обаче нещата се подреждат по следния начин:
Майката и бебето се прибират след изписването, много често в дома идват и гости. Така настава един хаос, майката не знае гости ли да посреща, бебе ли да гледа. Тогава майката от притеснение да не се изложи пред гостите моли обикновенно своята майка да се погрижи за бебето.
Така семейството изпада в ситуацията – бащата се забавлява с гостите, майката не знае кое по напред да подхване, а бабата сладко си пее с бебенцето. Тук никой не си е на мястото.
По-късно, когато всички се разотидат, бабата и майката поемат бебето за първата му баня, смеят се, обсъждат неща, бабата показва как се къпе, как се сменя бебето и бащата не бива включен в нищо. Той може да продължи необезпокоявано да продължи да си гледа футболния мач. Това не прави бабата лоша, нито таткото безотговорен, просто така са се подредили нещата…
Kакво бихте казали за следния сценарий?
Майката и бащата се прибират за първи път с бебе на ръце. Двамата са затъжени един а друг, майката е изморена и ѝ предстои изцяло нов живот. Бащата е щастлив и горд, радва се на жена си, на бебето. Майката набързо предава урок по смяна на памперс, таткото свенливо прави първите си опити и:
Урааа, бравооо, ти успя! Виждаш ли колко е лесно, казах ти, че ще се справиш, ти си идеалния татко! – казва майката.
След това се отдават на спокойна домашна обстановка по пижами, гушкат се и се любуват на бебето. Хапват любимата си храна и заедно приготвят първата му баня. Наслаждават се на първите си мигове като родители. Смеят се и се забавляват.
Как ви се струва тази картинка, не е ли много по-различна от първата?
Много е важно как ще тръгнат нещата от начало, после много по-трудно се променят вече изградени навици.
- Трябва да отбележим, че съществуват типове мъже, които просто не им е присъщо да се занимават с деца.
Просто такъв е архетипа на мъжа. (ако искаш да определиш архетипа на своя мъж и да разбереш как си взаимодейства с твоя, можеш да си запазиш час за консултация с мен от тук.)
Такива мъже обикновено работят много и са високо с платени професии и могат да компенсират липсата си на помощ с децата, като осигурят помощница за майката. - Последната причина, заради която някой бащи не се включват в помощта с децата е свързана с убежденията.
Съществуват мъже, които все още вярват, че грижата за децата е женска работа, а тяхно основно задължение е пиенето на бира, гледането на телевизия или излизането с приятели.
Живеем във време, в което всеки е свободен да прави каквото желае. Ако вашият случай е такъв, може да опитате да поговорите с таткото. Силно вярвам, че ако поговорим и с любов, и с усмивка поканим такъв татко да ни помогне, не би ни отказал. Много често ние жените очакваме от партньорите си да се сетят сами, за жалост това при мъжете рядко се случва. За сметка на това един мил разговор би свършил отлична работа.
Вярвам, че семейството е сила и подкрепа, от нас жените зависи как ще си организираме атмосферата в семейството и как ще поставим нещата още от самото начало. Важно е да говорим открито с партньора си и да му заявим в прав текст, “Имам нужда от помощ”, “Моля те, поеми детето за един час”.
Много често ние жените, чакаме мъжа да се “сети сам” за нещо, и ако той не се “сети” ние директно се ядосваме, обиждаме се и започваме ядосано да си ги правим сами. Това не е в наша полза и няма да ни доведе до повече помощ или свободно време. Много по-лесно е да имаме едни добри и открити партньорски отношения, нали?
